Трифон Зарезан (Трифоновден)

Това е празник на лозарите. Празнува се и днес.

Собственикът на лозе заколва кокошка и с кокошката, печена или варена, и с бъклица с вино отива на лозето, където се събират много лозари. Всеки собственик зарязва една лоза от собственото си лозе, прави си венец или плетеница от лозини. След това се събират на групи лозари на едно по-централно място, черпят се, пият вино, хранят се, играят хоро, като за целта има извикани свирачи, най-често между самите лозари, обикновено се сформира временен оркестър от гъдулка и гайда, след което се слиза в селото и на прощада продължава тържеството, а ако е лошо времето - се влиза в дюкяна.

Ходи се на имен ден на Трифоновци.

ЗАГОВЕЗНИ

Това е началото на Великденските пости. Вечерта преди заговяването се правят големи огньове от децата и юношите по махали. След запалването на огньовете се палят от тях стрели и се хвърлят във въздуха, като се наричат за членове на семействата за здраве. Стрелите се приготвят от специално дърво – ЦЕПЕТЛАК /мекиш/, с острие за забиване в земята, с уши за стабилизиране на движението във въздуха. 

Хвърлят се с две пръчки – шиш и кърпел /тънка дрянова пръчка и къса по-дебела тояжка, с които става хвърлянето/. 

След това загасващият огън се прескача за здраве и чистота. На този ден се прави прошка и се приема като негласно обещание, че и през годината ще се пазят добрите отношения. Младоженците правят прощаване с кумовете. Младежите се предрешват с маски и др. и ходят по къщите, където изпълняват шеговити номера и биват черпани и може да си снемат маските, за да ги познаят стопаните. Това в други селища на страната съвпада с кукерските празници. На този ден, както и вечерта срещу Заговезни се стреля с пушки и др. във въздуха.

Вечерта се сяда семейно пред обилна трапеза, като всички блажни яденета се изяждат, тъй като от следващия ден вече ще се пости. На яйцата черупките се хвърлят на улицата. пости се и „три меро”. На Заговезни се купува твърда халва, вързва се нависоко и децата, обикновено с вързани ръце, скачат, за да стигнат халвата с уста и да я изядат.

ТОДОРОВДЕН

Това е традиционен празник за надбягване с коне. Няколко седмици преди празника се подготвя коня за надбягване, т.е. създава му се по-особен режим на хранене, тъй като цяла зима е застоял в обора, затлъстял и не би могъл да се представи добре на състезанието.

За целта се провежда така нареченото „ИКМАНЕНЕ” на коня, което означава, че му се дава по-малко храна, за да отслабне малко, за да бъде по-подвижен и пъргав. Прави му се разходка из двора и извън двора, като се пази да не бъде увреден от конкуренти при състезанието, които могат да му наранят крак или друго с цел да не може да спечели състезанието.

Сутринта ездачът-състезател се качва на коня и се събират всички на определено място, обикновено в края на селото, като началото на състезанието и края /старта и финала/ се отбелязват с бразда. Има специална комисия, която определя първенеца, както и дава началния сигнал, обикновено със силно извикване. Майсторите-ездачи правят разпределение на силите на коня, като ги пестят и чакат да хвърлят най-големи сили на финала, като спринтират, за да вземат първо място.

Ходи се на имен ден.

ВАСИЛЬОВДЕН /Сурваки/

Това е първият ден на годината по Юлианския календар. Децата сурвакат, ходи се с камила. Сурвакарите си правят сурвакници първия ден. Те се правят от родителито им от дрянова пръчка, като се издялват тънки дървени нишки във вид на топка от две страни към чепа /будака/. Правят се обикновено три-четири нишкови кълба, като от едната страна се остава необработена част за дръжка. С тази суровакница юношите на групи от по двама, най-много трима стават рано сутринта на Васильовден като освен суровакницата, носят и тояги, за да се бранят от кучетата. Влиза се в двора, чука се на вратата на къщата, като обикновено се изговарят думите „Мяу-у, чичо, отвори бе!” Стопанинът или стопанката отварят, може единият от тях да лежи в леглото, тъй като е много рано. Сурвакането обикновено започва в четири-пет сутринта, което за зимните нощи е рано. Самото сурвакане става като се тупа по гърба стопанина първо, после стопанката и всички останали вкъщи и на всеки се казва текста на сурвакането „Сурва, сурва година, весела година, по живо по здраво, пак догодина. Амин!” През деня се ходи с камила, при което пак се сурвака и се събират, както при сурвакането пари, наденица, сланина и др.

В навечерието на празника се прави баница с късметчета. Баницата се приготвя от тестени листа, като в средата се слага метална монета /пара/. Вътре на различни места се слагат пъпки от дрян, като се наричат на различни животни, имущества и др. и все едно, че са се паднали на този, който вземе този къс от баницата, в който е наречената пъпка. Наричат се най-различно: кошара с овце, обора с воловете, нивите, къщата, здравето, парите, учението и др.

ГОДЕЖ

Сватбата в различните краища на България се прави пищно, с много гости, танци и песни, но във всяко село, във всяка махала, той носи индивидуални особености и белези, които го правят строго индивидуален и специфичен с езика си, с етнографията и обредите, конкретен за дадения географски район.

От изследването, което направих за сватбата в с. Каменово, се вижда, че сватбите се правят в периода от Димитровден до Великден – това е времето, когато полската работа е привършила и хората могат да отделят време за това. Сега започват седенките, тлаките, празниците от зимния празнично-обреден цикъл. 

Първият етап от сватбения ритуал е СГЛЯДАТА: 

Родителите на момъка и той самият избират бъдещата невеста. Това става по седенки, веджии и хора. Гледа се тя да е от род, да е здрава и сръчна. След като ергенът вече е харесал дадена мома на хорото или на чешмата, където момите ходят за вода, той споменава по настояване на родителите името на своята избраница и ако те са съгласни, пращат на сгляда. Обикновено майката на момчето, по-голямата сестра или лела, отива уж случайно на седянка, където ще е и момата и много внимателно, но незабелязано от другите, присъстващи там, я наблюдава как си върши работата. Ако са я одобрили съгледвачките, родителите на момъка пращат сватове.

Това вече е начало на следващия етап - ГОДЕЖА:

Сватовете са двама или трима много близки мъже и жени – чичо, вуйчо, леля или чинка на момчето. Заедно с ергена те отиват у момата, но момчето остава отвън и чака резултат. Разговорът с родителите на момичето е много любезен и внимателно се подхожда към целта на посещението. Започва се отдалече: Как сте? Здрави ли сте? Как е стоката? Наляхте ли виното? Баш сватовникът (обикновено човек с богат речник, находнивост и остроумие) захваща:

- Дошли сме за едно добро, ама вий ще речете бива ли или не бива. Имате си хубава мома, а ние имаме добро момче…

Тук сватовниците изброяват качествата на ергена, когото са дошли да сватосват. В това време родителите на момичето отговарят, че трябва да помислят. Категоричен отговор изведнъж не се дава. Стопанинът обикновено извиква стопанката, да се посъветва с нея, независимо, че той определя крайния отговор. Ако откажат на сватовниците, обикновено се казва „Малка ни е момата”, „Не са й готови дрехите, чеиза” и пр. Деликатният отказ идва да не наскърби сватовниците и ергена. Ако родителите на девойката считат, че предложението е навреме за годините на дъщеря им и партията на ергена е изгодна, казват:

Чакайте да питаме и тя какво ще каже. Извикват момичето в стаята и му съобщават, че са дошли сватове, пратени от ………. (името на момчето и родителите му). Питат я харесва ли го и съгласна ли е да му стане булка. Ако момчето и момичето са си имали закачка, това е очакван за нея момент, но свенливостта не би й позволила тя да отсече категорично „Да”, а отговорът е приблизително – „Ами щом вий сте рекли, съгласна съм”. Тогава извикват ергена, той влиза и целува ръка на родителите на момичето, а на нея дава китка със скъп накит – пръстен, златна пара или наниз. Сватовете изваждат бъклица с вино, за да се почерпят. До този момент отиването в къщата на момичето и срещата на сватовниците се пазят в абсолютна тайна, да не би да не стане работата, а това уронва престижа на момчето. Но след като е прието предложението и са връчени годежните нишани и са се почерпили с виното, се излиза на двора и се гърми с пушка. Това е вид съобщение на всички, че се прави годеж. От този момент нататък момата и ергенът са годеници. В Каменово има една малка особеност, сватовниците питат майката как дава дъщеря си – с годеж или със сватба. Ако майката на момичето каже, че дава дъщеря си с годеж, момъкът може да вземе булката веднага от дома й. Ако обаче я дават със сватба, деловите разговори продължават, за да бъде насрочена датата на сватбата, която бива от една до три седмии след годежа. През това време годениците се срещат явно, но никога не остават насаме. Още вечерта на годежа се прави пазарлък какво ще даде бащата на момичето – мерас (зестра). Това може да е нива, лозе – според имотното състояние на хората и какъв чеиз ще прави майка й.

Преселниците от с. Балакьой, Ференско, Беломорска Тракия, пренасят в с. Каменово обичая от родния си край „главене”, т.е. родителите определят децата си от малки да се вземат като порастнат.

До сватбата сватовете ходят на гости на родителите на девойката още няколко пъти за доуточняване детайли по сватбата, като носят със себе си варена кокошка и вино.

Спас Кънев