ВАСИЛЬОВДЕН /Сурваки/

Това е първият ден на годината по Юлианския календар. Децата сурвакат, ходи се с камила. Сурвакарите си правят сурвакници първия ден. Те се правят от родителито им от дрянова пръчка, като се издялват тънки дървени нишки във вид на топка от две страни към чепа /будака/. Правят се обикновено три-четири нишкови кълба, като от едната страна се остава необработена част за дръжка. С тази суровакница юношите на групи от по двама, най-много трима стават рано сутринта на Васильовден като освен суровакницата, носят и тояги, за да се бранят от кучетата. Влиза се в двора, чука се на вратата на къщата, като обикновено се изговарят думите „Мяу-у, чичо, отвори бе!” Стопанинът или стопанката отварят, може единият от тях да лежи в леглото, тъй като е много рано. Сурвакането обикновено започва в четири-пет сутринта, което за зимните нощи е рано. Самото сурвакане става като се тупа по гърба стопанина първо, после стопанката и всички останали вкъщи и на всеки се казва текста на сурвакането „Сурва, сурва година, весела година, по живо по здраво, пак догодина. Амин!” През деня се ходи с камила, при което пак се сурвака и се събират, както при сурвакането пари, наденица, сланина и др.

В навечерието на празника се прави баница с късметчета. Баницата се приготвя от тестени листа, като в средата се слага метална монета /пара/. Вътре на различни места се слагат пъпки от дрян, като се наричат на различни животни, имущества и др. и все едно, че са се паднали на този, който вземе този къс от баницата, в който е наречената пъпка. Наричат се най-различно: кошара с овце, обора с воловете, нивите, къщата, здравето, парите, учението и др.