Версиите за възникването на селото са няколко:
От направените от мен разпити на стари хора, които са записани и предадени в Окръжния архив – Сливен, става ясно, че селото не е било на това място. Първата версия е, че една от махалите на с. Омарчево, поради големи разправии с другите, се е изселила от него и заселила до с. Биково /Бухалии/, до Бухалицката кория. Поради липса на вода, те са се заселили по-близо, някъде по средата между тогавашното и сегашното село, в местността „Ючювлията”, южно до самата ЖП линия. Името на местността идва от „юч чифлик” – „трите чифлика”. След това по неизвестни причини селото се е преместило на сегашното си място.
Друго предание сочи, че селото е било в местността „Калъчиолу” – по пътя за местността „Калъча”. Някои стари хора споменават местността като „Калъчкюю”, „Калъчкьой”. За такова село се споменава в един турски документ от 18 век, като се сочи, че е в нахия „нидж Загар” /Нова Загора/ и с. Калъч.
Третата версия е, че селото е било чифлик на някой си Ени Баязид. Това е записано в летописната книга на училището през 1926 г. от учителя Диню Зоев. В друг документ от 18 век се споменава селото под името „Баязидлий”. Много е вероятно селото да е възникнало около този чифлик, сега центъра на селото, където в миналото е течал топлият извор, даващ началото на две чешми. Впоследствие чифликът е изчезнал и на негово място е останал ханът на Ибрахим Рустемов, продаден на българи през 1881 г.
Освен това, което споменахме за имената на селото в историческите документи, то е известно още с името „Наиблю” /Д-р Недков, „Османо-турска дипломатика и палиография”/. В акънджийските списъци от 15 век се споменава с името „Наибли”, видоизменено от „Непли”, много срещано име от ония времена.
В един списък на джизието от 17 век селото се споменава под името „Наиб пиясилли” – село на наиб – заместник шерийски съдия в старо време. В по-ново време селото се споменава с имената „Ени пиясли”, „Ени пазлии” и „Ени пияслида”. В превод те отзначават, че тук са живели хора, които не са поддържали ред и чистота в и около селото, но след това са дошли и заживели хора, които са били чисти и уредни.
В документи на руската армия от 1829 г. то се споменава с името „Ени пазли”. С Указ 557 / 23.11.1951 г. селото е преименувано в с. Каменово поради двете каменни кариери – едната за ломен камък /Боз тепе/ и другата за дялан камък /Коджа дере/. Преименуването на селото в Попово е свързано с легендата за Вълчан войвода, който почнал да задиря спасената в четата му жена на селския поп, заедно с последния. Свещеникът, който също останал в четата, организирал заговор срещу войводата, убиват го и той става войвода. Уж от това започнало да се говори за „новия поп” – „ени попаз” на турски и понеже бил от същото село, оттам и „Попово”.
Надежда Станева в „Дневник с продължение” споменава, че същата легенда се отнася за с. Разпоповци, Еленско.
Турското население след Освобождението е останало само 11 къщи, съсредоточени северно от сегашния център на селото. Някои от тях са преселени кримски татари. По данни от 1829 г. селото наброявало 26 български къщи, 10 турски и 5 гръцки. Данни и предания за нападения на кърджалии и даалии няма, освен за местността „Калъча”, за което ще споменем при описанието на местностите.
Край селото има няколко могили, които представляват интерес, но не са проучени и разкопавани. Една от тях е могилата в местността „Ясъ-юг” /Ясовик/, на 2,5 км. южно от селото. От нея има интересна керамика в музея в Нова Загора и в сбирката на училището. Друга има в самия северозападен край на селото, но не е намерено нищо от нея. Местността „Голата могила”, пак северозападно от селото, не е могила, а оголено чело на един хълм.
Остатъци от старо селище има в местността „Авланкьой” и „Кьой дере” на 3 км североизточно от селото. По предание там е било първото заселно място на сегашното село Научене /Юрене/. Други следи има в местността „Калъча” на 800 м югоизточно от селото. За това може да се съди само по следите от кладенци. Има сведение за едно пропадане на почва в кръгъл отвор с диаметър 30-40 см, вероятно пак върху кладенец от закъсняло слягане на почвата. Има следи от селище непосредствено до селото от източната му страна, където са намерени керамика, монети, железни предмети и една красива оброчна плочка. По данни на Шкорпил, белите обработени камъни в Нова Загора са пренесени оттам. Наличието на три архитравни камъни в селото потвърждава това. Други следи има североизточно от селото на 0,5 км от двете страни на Лозянската река. В отвесно изрязаните от водата брегове се виждат следи от зидообразно наредени камъни, огнища, кости. Все в същата посока, на 1 км в подножието пак на Кайрашката верига има следи от зидове. Други следи има северозападно от селото в местността Кара Орман, на около 1 км. Там и в момента има в реда на лозето къс от варовикова колонка с дължина 30-40 см.
Спас Кънев
От направените от мен разпити на стари хора, които са записани и предадени в Окръжния архив – Сливен, става ясно, че селото не е било на това място. Първата версия е, че една от махалите на с. Омарчево, поради големи разправии с другите, се е изселила от него и заселила до с. Биково /Бухалии/, до Бухалицката кория. Поради липса на вода, те са се заселили по-близо, някъде по средата между тогавашното и сегашното село, в местността „Ючювлията”, южно до самата ЖП линия. Името на местността идва от „юч чифлик” – „трите чифлика”. След това по неизвестни причини селото се е преместило на сегашното си място.
Друго предание сочи, че селото е било в местността „Калъчиолу” – по пътя за местността „Калъча”. Някои стари хора споменават местността като „Калъчкюю”, „Калъчкьой”. За такова село се споменава в един турски документ от 18 век, като се сочи, че е в нахия „нидж Загар” /Нова Загора/ и с. Калъч.
Третата версия е, че селото е било чифлик на някой си Ени Баязид. Това е записано в летописната книга на училището през 1926 г. от учителя Диню Зоев. В друг документ от 18 век се споменава селото под името „Баязидлий”. Много е вероятно селото да е възникнало около този чифлик, сега центъра на селото, където в миналото е течал топлият извор, даващ началото на две чешми. Впоследствие чифликът е изчезнал и на негово място е останал ханът на Ибрахим Рустемов, продаден на българи през 1881 г.
Освен това, което споменахме за имената на селото в историческите документи, то е известно още с името „Наиблю” /Д-р Недков, „Османо-турска дипломатика и палиография”/. В акънджийските списъци от 15 век се споменава с името „Наибли”, видоизменено от „Непли”, много срещано име от ония времена.
В един списък на джизието от 17 век селото се споменава под името „Наиб пиясилли” – село на наиб – заместник шерийски съдия в старо време. В по-ново време селото се споменава с имената „Ени пиясли”, „Ени пазлии” и „Ени пияслида”. В превод те отзначават, че тук са живели хора, които не са поддържали ред и чистота в и около селото, но след това са дошли и заживели хора, които са били чисти и уредни.
В документи на руската армия от 1829 г. то се споменава с името „Ени пазли”. С Указ 557 / 23.11.1951 г. селото е преименувано в с. Каменово поради двете каменни кариери – едната за ломен камък /Боз тепе/ и другата за дялан камък /Коджа дере/. Преименуването на селото в Попово е свързано с легендата за Вълчан войвода, който почнал да задиря спасената в четата му жена на селския поп, заедно с последния. Свещеникът, който също останал в четата, организирал заговор срещу войводата, убиват го и той става войвода. Уж от това започнало да се говори за „новия поп” – „ени попаз” на турски и понеже бил от същото село, оттам и „Попово”.
Надежда Станева в „Дневник с продължение” споменава, че същата легенда се отнася за с. Разпоповци, Еленско.
Турското население след Освобождението е останало само 11 къщи, съсредоточени северно от сегашния център на селото. Някои от тях са преселени кримски татари. По данни от 1829 г. селото наброявало 26 български къщи, 10 турски и 5 гръцки. Данни и предания за нападения на кърджалии и даалии няма, освен за местността „Калъча”, за което ще споменем при описанието на местностите.
Край селото има няколко могили, които представляват интерес, но не са проучени и разкопавани. Една от тях е могилата в местността „Ясъ-юг” /Ясовик/, на 2,5 км. южно от селото. От нея има интересна керамика в музея в Нова Загора и в сбирката на училището. Друга има в самия северозападен край на селото, но не е намерено нищо от нея. Местността „Голата могила”, пак северозападно от селото, не е могила, а оголено чело на един хълм.
Остатъци от старо селище има в местността „Авланкьой” и „Кьой дере” на 3 км североизточно от селото. По предание там е било първото заселно място на сегашното село Научене /Юрене/. Други следи има в местността „Калъча” на 800 м югоизточно от селото. За това може да се съди само по следите от кладенци. Има сведение за едно пропадане на почва в кръгъл отвор с диаметър 30-40 см, вероятно пак върху кладенец от закъсняло слягане на почвата. Има следи от селище непосредствено до селото от източната му страна, където са намерени керамика, монети, железни предмети и една красива оброчна плочка. По данни на Шкорпил, белите обработени камъни в Нова Загора са пренесени оттам. Наличието на три архитравни камъни в селото потвърждава това. Други следи има североизточно от селото на 0,5 км от двете страни на Лозянската река. В отвесно изрязаните от водата брегове се виждат следи от зидообразно наредени камъни, огнища, кости. Все в същата посока, на 1 км в подножието пак на Кайрашката верига има следи от зидове. Други следи има северозападно от селото в местността Кара Орман, на около 1 км. Там и в момента има в реда на лозето къс от варовикова колонка с дължина 30-40 см.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар