Поминък

Поминъкът на селото е земеделието и скотовъдството. Земята, която се обработваше в миналото, беше около 8500 дкр. След това бяха изкоренени много гори, усвоени пустеещи земи и в края на 1958 г. земята беше 10128 дкр. Отглеждаше се пшеница, царевица, ечемик, фий, памук, цвекло, слънчоглед, лозя, люцерна. Прихождащи градинари от Еленска околия работеха една, две зеленчукови градини.
Животновъдството беше доста развито. Отглеждаха се овце, говеда /предимно работен добитък – волове, крави, биволици, коне/, по-малко кози, магарета. Отглеждаха се също много птици /кокошки, пуйки/ и свине.
Имаше и занаятчии, много от тях работеха занаятите си успоредно със земеделието. Имаше и такива, които бяха заети само със занаятите си – коларо-железарство, дърводелство, шивачество, бръснарство, търговия, ковачество.
След 30-те години една част от безимотните селяни се занимаваха с каменарство. Последното беше познато и преди това, но се добиваше ломен камък за строеж само за собствени нужди, но от края на тридесетте години до укрепването на ТКЗС през средата на 50-те години, много бедни жители си изкарваха прехраната от каменарството, като добиваха и превозваха със собствен транспорт камъни от възвишението БОЗ ТЕПЕ.
При прокопаване на канал в стопанския двор беше разкрита сравнително голяма пещ за печене на керемиди, тухли. Тя може да бъде отнесена във времето преди 150-200 години и показва, че в миналото е било развито и керемидарството.

Спас Кънев