Кьой дере (Кюв дере) – Селска река. Това е реката на изток от Балабан дере.
Реката носи името си от селото, което се е намирало на юг от шосето – Авлан Кьой. Възможно е да носи името си от другото средновековно селище, което се намира на стотина метра северно от „Мицов кайрак” (Дъбов извор). Следите от това селище са позапазени, още повече, че върху него имаше гора и селището изпъква с много керамика и камъни едва след риголването на мястото през 1968 г. и засаждането му с лозя. На север от това място има една малка изкуствена могила. Там още по на североизток са намирани гробове от римско време. Ето какво пише Ив. Велков в сп. „Векове”, кн.3, стр.45, 1931 г. "Между тази могила (Злата могила, б.м.) и селото Попово има също останки от старо селище. Големи каменни блокове оттук се виждат още в самото село. Там северно на висок връх се е издигала и една крепост (става въпрос за „Калето” над Съдийско поле, б.м.). Още по на изток, малко на високо и по-близо до последните разклонения на Средна гора се намира сега Старо село, по-рано Мехрем бей чифлик. Западно от селото, чак до Гюрлуджука се намират също останки от старо римско селище. Цялото пространство южно от старото селище при Старо село носи названието Авлан-кьой. Можи би това название трябва да се свърже със старото Авли, богат град с добитък и живот в 11-13 век, град, който се споменава близо до Диамполис (Ямбол).
През 1049 г. тук се настанили печенеги и разбили византийските войски. В 1207 г. пак тук пристига латинският цар Хенрих, заето е по онова време от Калояна. Населението навреме избягало в планините и рицарите, които се опитвали да преследват народа в планинските теснини, трябвало скоро да се завърнат със загуби на хора и коне. Това са само бегли бележки за този край и трябва да се направят още подробни изследвания, за да се установи точно местоположението на този значителен средновековен град”. По написаното могат да се направят много бележки. Преди всичко за селото Авлан-кьой. Някои го наричат Авликьой. Гробището е било южно от селището, според сведения на стари хора, или ако селото е било около 100-200 м. южно от язовирната стена на Кьой дере, то гробището ще да е било на 300-400 м.
Но Павел Делирадев пише в „Принос към историческата география на Тракия”, София БАН, 1953 г., стр.237 следното: „Между Кьой дере (Селски дол) и запустялото село Авликьой (Авланкьой) е имало стари български гробища”.
Възможно е да става дума за други гробища. Относно възприетото становище в по-първия цитат на Велков, че Авланкьой е възможно да е средновековния град Авли, трябва да кажем, че това не можем да го приемем, защото няма следи от такова голямо селище. Следи от такова селище има до село Асеновец и трябва да кажем, че неговото старо име не случайно е "Авлиене", а сегашното му име е дадено в чест на епохата на процъфтяването на този град в миналото, във времето на Асеновци, български царе през ІІ-то българско царство.
Авланкьой, според някои сведения, е било едно старо заселно място на сегашното село Научен.
Кьой-дере се разклонява на две реки по средата на Кайраците. В средата между двете съединяващи се реки, местността се нариша Урта бурун, което значи „среден нос”, издадено място. А названието „Авланкьой” значи „Полско село”.
Спас Кънев
Реката носи името си от селото, което се е намирало на юг от шосето – Авлан Кьой. Възможно е да носи името си от другото средновековно селище, което се намира на стотина метра северно от „Мицов кайрак” (Дъбов извор). Следите от това селище са позапазени, още повече, че върху него имаше гора и селището изпъква с много керамика и камъни едва след риголването на мястото през 1968 г. и засаждането му с лозя. На север от това място има една малка изкуствена могила. Там още по на североизток са намирани гробове от римско време. Ето какво пише Ив. Велков в сп. „Векове”, кн.3, стр.45, 1931 г. "Между тази могила (Злата могила, б.м.) и селото Попово има също останки от старо селище. Големи каменни блокове оттук се виждат още в самото село. Там северно на висок връх се е издигала и една крепост (става въпрос за „Калето” над Съдийско поле, б.м.). Още по на изток, малко на високо и по-близо до последните разклонения на Средна гора се намира сега Старо село, по-рано Мехрем бей чифлик. Западно от селото, чак до Гюрлуджука се намират също останки от старо римско селище. Цялото пространство южно от старото селище при Старо село носи названието Авлан-кьой. Можи би това название трябва да се свърже със старото Авли, богат град с добитък и живот в 11-13 век, град, който се споменава близо до Диамполис (Ямбол).
През 1049 г. тук се настанили печенеги и разбили византийските войски. В 1207 г. пак тук пристига латинският цар Хенрих, заето е по онова време от Калояна. Населението навреме избягало в планините и рицарите, които се опитвали да преследват народа в планинските теснини, трябвало скоро да се завърнат със загуби на хора и коне. Това са само бегли бележки за този край и трябва да се направят още подробни изследвания, за да се установи точно местоположението на този значителен средновековен град”. По написаното могат да се направят много бележки. Преди всичко за селото Авлан-кьой. Някои го наричат Авликьой. Гробището е било южно от селището, според сведения на стари хора, или ако селото е било около 100-200 м. южно от язовирната стена на Кьой дере, то гробището ще да е било на 300-400 м.
Но Павел Делирадев пише в „Принос към историческата география на Тракия”, София БАН, 1953 г., стр.237 следното: „Между Кьой дере (Селски дол) и запустялото село Авликьой (Авланкьой) е имало стари български гробища”.
Възможно е да става дума за други гробища. Относно възприетото становище в по-първия цитат на Велков, че Авланкьой е възможно да е средновековния град Авли, трябва да кажем, че това не можем да го приемем, защото няма следи от такова голямо селище. Следи от такова селище има до село Асеновец и трябва да кажем, че неговото старо име не случайно е "Авлиене", а сегашното му име е дадено в чест на епохата на процъфтяването на този град в миналото, във времето на Асеновци, български царе през ІІ-то българско царство.
Авланкьой, според някои сведения, е било едно старо заселно място на сегашното село Научен.
Кьой-дере се разклонява на две реки по средата на Кайраците. В средата между двете съединяващи се реки, местността се нариша Урта бурун, което значи „среден нос”, издадено място. А названието „Авланкьой” значи „Полско село”.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар