Показват се публикациите с етикет села в област Сливен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет села в област Сливен. Показване на всички публикации

петък, 27 януари 2012 г.

Дядовата Димитрова чешма

Дядовата Димитрова чешма в Лозянската река е построена, съгласно надписната плоча на чешмата, от Димитър Георгев Марков. Родом от с. Черешово, тогава Неврокопско, днес в Гърция, Драмска околия. Гръцкото име на селото днес е Тисаврос. По занятие е зидар и се е преселил в Каменово през 1913 г. Преселването му преди да дойдат другите от Черешово се дължи на буйствата на Димитър Г. Марков. Той не е понасял турците. На млади години прякорът му бил „Газенчето”, което означава „зло, люто момче”. Прави му чест, че с едно магаре и с едни дисаги е носил камъни от Боз Тепе (700-800 м.) и е направил чешмата в Лозянската река, като е каптирал водата на три места зад чешмата на 1 м едно от друго с керамични отпадъци и хоросан. Това общополезно дело е похвално. Нито един от заможните селски стопани не му е помогнал.
Чешмата през шестдесетте...

Дядо Димитър е имал зеленчукова градина, Благодарение на нея той издържал многобройните си внуци преди и след смъртта на сина си Георги. За целите взема под наем от дядо Добри Димов Кехайов няколко декара земя точно на юг през шосето на сегашната югоизточна част на селскостопанския двор, зеленчукова градина и всички деца се включили в зеленчукопроизводството. Водата от двете селски чешми не е била достатъчна за земята и чрез агрономството в Н. Загора Георги, синът на дядо Димитър, взема една конска помпа, изкопава голям кладенец, прави бареж – резервоар и полива заленчуковата градина.
...... и сега.

Дядо Димитър е построил чешмата след смъртта на сина си. Около нея е засадил 7 ореха, на седемте си внука: Димитър, Добри, Димо, Неделя, Йордан, Иван и Слав.

Спас Кънев

вторник, 17 януари 2012 г.

Кьой дере

Кьой дере (Кюв дере) – Селска река. Това е реката на изток от Балабан дере.
Реката носи името си от селото, което се е намирало на юг от шосето – Авлан Кьой. Възможно е да носи името си от другото средновековно селище, което се намира на стотина метра северно от „Мицов кайрак” (Дъбов извор). Следите от това селище са позапазени, още повече, че върху него имаше гора и селището изпъква с много керамика и камъни едва след риголването на мястото през 1968 г. и засаждането му с лозя. На север от това място има една малка изкуствена могила. Там още по на североизток са намирани гробове от римско време. Ето какво пише Ив. Велков в сп. „Векове”, кн.3, стр.45, 1931 г. "Между тази могила (Злата могила, б.м.) и селото Попово има също останки от старо селище. Големи каменни блокове оттук се виждат още в самото село. Там северно на висок връх се е издигала и една крепост (става въпрос за „Калето” над Съдийско поле, б.м.). Още по на изток, малко на високо и по-близо до последните разклонения на Средна гора се намира сега Старо село, по-рано Мехрем бей чифлик. Западно от селото, чак до Гюрлуджука се намират също останки от старо римско селище. Цялото пространство южно от старото селище при Старо село носи названието Авлан-кьой. Можи би това название трябва да се свърже със старото Авли, богат град с добитък и живот в 11-13 век, град, който се споменава близо до Диамполис (Ямбол).
През 1049 г. тук се настанили печенеги и разбили византийските войски. В 1207 г. пак тук пристига латинският цар Хенрих, заето е по онова време от Калояна. Населението навреме избягало в планините и рицарите, които се опитвали да преследват народа в планинските теснини, трябвало скоро да се завърнат със загуби на хора и коне. Това са само бегли бележки за този край и трябва да се направят още подробни изследвания, за да се установи точно местоположението на този значителен средновековен град”. По написаното могат да се направят много бележки. Преди всичко за селото Авлан-кьой. Някои го наричат Авликьой. Гробището е било южно от селището, според сведения на стари хора, или ако селото е било около 100-200 м. южно от язовирната стена на Кьой дере, то гробището ще да е било на 300-400 м.
Но Павел Делирадев пише в „Принос към историческата география на Тракия”, София БАН, 1953 г., стр.237 следното: „Между Кьой дере (Селски дол) и запустялото село Авликьой (Авланкьой) е имало стари български гробища”.
Възможно е да става дума за други гробища. Относно възприетото становище в по-първия цитат на Велков, че Авланкьой е възможно да е средновековния град Авли, трябва да кажем, че това не можем да го приемем, защото няма следи от такова голямо селище. Следи от такова селище има до село Асеновец и трябва да кажем, че неговото старо име не случайно е "Авлиене", а сегашното му име е дадено в чест на епохата на процъфтяването на този град в миналото, във времето на Асеновци, български царе през ІІ-то българско царство.
Авланкьой, според някои сведения, е било едно старо заселно място на сегашното село Научен.
Кьой-дере се разклонява на две реки по средата на Кайраците. В средата между двете съединяващи се реки, местността се нариша Урта бурун, което значи „среден нос”, издадено място. А названието „Авланкьой” значи „Полско село”.

Спас Кънев