Местностите около селото са свързани със събития или особености на самите места.
Калъч-кьой (калъча, калъчиолу) – наименованието на местността, което е запазено до наши дни е Калъча, Калъчиолу (пътя за Калъча). Но в миналото местността е била известна като Калъчкьой.
В едно владяло (нотариален акт) № 3746 от 7.06.1882 г., което отразява замяна на продавателен документ за една нива от 20 уврата, купена от Атанас Христов, се казва изрично и подчертано, че нивата се намира в местността Калъч-кюю. В другите документи местността е означена като Калъча, но тук е прибавено „кюю”, което окончание е видоизменение на „кьой” и означава „село”. Голяма е вероятността там да е имало село, защото при меко време през зимата, ако завали сняг и се задържа тънко за известно време при дебелина 3-4 см., в тази местност се появяват кръгли петна, разтопен сняг, което е един признак, че някога на тия кръгли места с диаметър 3-4 м. е имало кладенци, земята не е сбита и земната топлина прониква по-бързо нагоре. Има два случая на срутвания на такива стари кладенци, които трактористите знаят.
Това са предимно местата, означени на картата южно от Дълбокия път и западно от Стария път „Калъчиолу”. Фактът за съществването на село се потвърждава и от това, че на 1 км. югоизточно от предполагаемото място на селото имаше гробище до самата гора „Кара пелит”.
В един тимарски регистър (тимар – феодално стопанство от турската империя с годишен доход до 13000 акчета/анчета.
1 лира – 100 гроша
1 грош – 40 пари
1 пара – 3 анчета)
от 1607 г., означен с S-325 в ориенталския отдел на народната библиотека «Кирил и Методий» - София, наред с другите села около Нова Загора, се споменава и за с. Калъч.
Вероятно става дума за «Калъч-кюю». Според други тълкувания на името на местността, тук неизвестно кога е станала сеч между хора. Срещнали се две сватби и се сбили и се започнали със саби и ножове (калъчи) едни-други и така нарекли местността. Според други сведения през лятото, в жътва, много хора са работили в тази местност, предимно жътвари, и били нападнати от някаква потеря, разбойническа банда и били съсечени с калъчите. Това може да се отнесе към първата половина на турското робство. Според друго тълкувание, което не е конкретно, но общо, принципно и затова и по-обосновано исторически, може да се предполага, че селото е било тимар на някой военен с по-нисък чин. Изместни са т.н. «калъчи-тимари», т.е. имения, които се давали на турски стахии (кавалеристи), ходили на война.
Каменово е било тимар на Мустафа Ходжа, син на Мухарен (турски първенец на селото), съгласно един документ от 20.1.1671 г. Знае се също, че е било тимар и на Ени Баязид, новия Баязид, някой си турски феодал.
Спас Кънев
Калъч-кьой (калъча, калъчиолу) – наименованието на местността, което е запазено до наши дни е Калъча, Калъчиолу (пътя за Калъча). Но в миналото местността е била известна като Калъчкьой.
В едно владяло (нотариален акт) № 3746 от 7.06.1882 г., което отразява замяна на продавателен документ за една нива от 20 уврата, купена от Атанас Христов, се казва изрично и подчертано, че нивата се намира в местността Калъч-кюю. В другите документи местността е означена като Калъча, но тук е прибавено „кюю”, което окончание е видоизменение на „кьой” и означава „село”. Голяма е вероятността там да е имало село, защото при меко време през зимата, ако завали сняг и се задържа тънко за известно време при дебелина 3-4 см., в тази местност се появяват кръгли петна, разтопен сняг, което е един признак, че някога на тия кръгли места с диаметър 3-4 м. е имало кладенци, земята не е сбита и земната топлина прониква по-бързо нагоре. Има два случая на срутвания на такива стари кладенци, които трактористите знаят.
Това са предимно местата, означени на картата южно от Дълбокия път и западно от Стария път „Калъчиолу”. Фактът за съществването на село се потвърждава и от това, че на 1 км. югоизточно от предполагаемото място на селото имаше гробище до самата гора „Кара пелит”.
В един тимарски регистър (тимар – феодално стопанство от турската империя с годишен доход до 13000 акчета/анчета.
1 лира – 100 гроша
1 грош – 40 пари
1 пара – 3 анчета)
от 1607 г., означен с S-325 в ориенталския отдел на народната библиотека «Кирил и Методий» - София, наред с другите села около Нова Загора, се споменава и за с. Калъч.
Вероятно става дума за «Калъч-кюю». Според други тълкувания на името на местността, тук неизвестно кога е станала сеч между хора. Срещнали се две сватби и се сбили и се започнали със саби и ножове (калъчи) едни-други и така нарекли местността. Според други сведения през лятото, в жътва, много хора са работили в тази местност, предимно жътвари, и били нападнати от някаква потеря, разбойническа банда и били съсечени с калъчите. Това може да се отнесе към първата половина на турското робство. Според друго тълкувание, което не е конкретно, но общо, принципно и затова и по-обосновано исторически, може да се предполага, че селото е било тимар на някой военен с по-нисък чин. Изместни са т.н. «калъчи-тимари», т.е. имения, които се давали на турски стахии (кавалеристи), ходили на война.
Каменово е било тимар на Мустафа Ходжа, син на Мухарен (турски първенец на селото), съгласно един документ от 20.1.1671 г. Знае се също, че е било тимар и на Ени Баязид, новия Баязид, някой си турски феодал.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар