ЗАГОВЕЗНИ

Това е началото на Великденските пости. Вечерта преди заговяването се правят големи огньове от децата и юношите по махали. След запалването на огньовете се палят от тях стрели и се хвърлят във въздуха, като се наричат за членове на семействата за здраве. Стрелите се приготвят от специално дърво – ЦЕПЕТЛАК /мекиш/, с острие за забиване в земята, с уши за стабилизиране на движението във въздуха. 

Хвърлят се с две пръчки – шиш и кърпел /тънка дрянова пръчка и къса по-дебела тояжка, с които става хвърлянето/. 

След това загасващият огън се прескача за здраве и чистота. На този ден се прави прошка и се приема като негласно обещание, че и през годината ще се пазят добрите отношения. Младоженците правят прощаване с кумовете. Младежите се предрешват с маски и др. и ходят по къщите, където изпълняват шеговити номера и биват черпани и може да си снемат маските, за да ги познаят стопаните. Това в други селища на страната съвпада с кукерските празници. На този ден, както и вечерта срещу Заговезни се стреля с пушки и др. във въздуха.

Вечерта се сяда семейно пред обилна трапеза, като всички блажни яденета се изяждат, тъй като от следващия ден вече ще се пости. На яйцата черупките се хвърлят на улицата. пости се и „три меро”. На Заговезни се купува твърда халва, вързва се нависоко и децата, обикновено с вързани ръце, скачат, за да стигнат халвата с уста и да я изядат.