Коджа дере (Голяма
река). Тя е почти най-голямата. През Кайраците
фактически вървят две реки, които се съединяват при излизането от
височините. Източната води началото си от една доста обилна чешма в
северната част на Кайраците – мястото се нарича Чоклен дере. Точно там
минава пътят за Научен – Юренския път – от Научен, Чоклен дере, Кара
баир, Курт бахча, Гяур дере, Кориите и за Авланкьой. В последната
местност преобладаваха ниви, собственост на Наученци. Западната река
има два притока неголеми, от които западният е по-снабден с вода. До
него се намира и прочутата кариера за дялан камък – пясъчник. Оттук са
вземани дяланите камъни за облицовка на всички мостове на жп линията в
участъка между Коньово и Нова Загора. В края на миналия век тук са
работили италиански майстори каменоделци, понеже линията е била строена
от италиански фирми през Стамболово време.
Реката в участъка от Кайраците до селото се наричаше „Лозянската река”, понеже от двете страни в миналото имаше много хубави лозя.
В „Годишник на Пловдивския народен музей”, ІІ, 1950 г., стр.257, в статия, озаглавена „Новооткрити старини” – Попово (Ени пазлий) Новозагорска околия, научният сътрудник Лилия Ботушарова дава едно сравнително подробно описание на местността. Тя споменава за оброчна плочка с изображение на горските нимфи. Изказва предположение, че наблизо има светилище на трите нимфи. Дори уредникът на новозагорския музей Кънчев казва, че след не много търсене светилището ще бъде намерено.
Тя споменала за стрели. Досега ми е известно само едно острие на стрела и една оброчна плочка с изображение на мъж и жена и дете между тях. Правилна е констатацията на Ботушарова, че от двете страни на реката, в средния участък между селото и Кайраците, има следи от гробища. Такива са и сведенията от стари хора. Дават се няколко схеми с обозначение на мястото, където са открити такива следи. Двете места са разкопавани лично от мен през 1947-49 г. С едното от тях аз се занимах повече. Открих го по това, че границата между най-горният, черен почвен пласт с дебелина около 1 м изведнъж става рязка и пропада с около 50 см. на дълбочина и продължава около три метра и пак се издига на 500м и прадължава. В така очертания правоъгълник от прападането на границата имаше наредени камъни от двете страни, а до камъните от северната страна имаше следи от огнище – въглени, пепел, червена изпечена пръст. Върху огнището имаше кости, полуобгорели, пожълтели. Аз изрових почти всички кости, включително черепа. Нямаше съмнение, че това бяха човешки кости, които бяха почти на куп. Споменахме, че коритото на реката е възможно да се е сменяло много пъти. Един череп беше намерен сравнително запазен на дълбочина 5 м от левия пресечен бряг на Коджа дере, на юг, между двата завоя на реката, северно от селото. Това показва, че черепът е бил пренесен от реката в голям нанос само от чернозем. В дясната страна преди последния рязък завой на реката за селото личи отбитата вада от реката, която е движила водното колело на намиращата се точно на завоя на реката воденица. Затова местността югоизточно от завоя и хълмчето към Курт бахча носи името Дермен чанлък – Воденично пасище. Чанлък на турски значи място, дето се чуват звънци (чан). А звънци са носили на времето животните при паша, за да се ориентира по-лесно собственикът и да ги намира.
Спас Кънев
Реката в участъка от Кайраците до селото се наричаше „Лозянската река”, понеже от двете страни в миналото имаше много хубави лозя.
В „Годишник на Пловдивския народен музей”, ІІ, 1950 г., стр.257, в статия, озаглавена „Новооткрити старини” – Попово (Ени пазлий) Новозагорска околия, научният сътрудник Лилия Ботушарова дава едно сравнително подробно описание на местността. Тя споменава за оброчна плочка с изображение на горските нимфи. Изказва предположение, че наблизо има светилище на трите нимфи. Дори уредникът на новозагорския музей Кънчев казва, че след не много търсене светилището ще бъде намерено.
Тя споменала за стрели. Досега ми е известно само едно острие на стрела и една оброчна плочка с изображение на мъж и жена и дете между тях. Правилна е констатацията на Ботушарова, че от двете страни на реката, в средния участък между селото и Кайраците, има следи от гробища. Такива са и сведенията от стари хора. Дават се няколко схеми с обозначение на мястото, където са открити такива следи. Двете места са разкопавани лично от мен през 1947-49 г. С едното от тях аз се занимах повече. Открих го по това, че границата между най-горният, черен почвен пласт с дебелина около 1 м изведнъж става рязка и пропада с около 50 см. на дълбочина и продължава около три метра и пак се издига на 500м и прадължава. В така очертания правоъгълник от прападането на границата имаше наредени камъни от двете страни, а до камъните от северната страна имаше следи от огнище – въглени, пепел, червена изпечена пръст. Върху огнището имаше кости, полуобгорели, пожълтели. Аз изрових почти всички кости, включително черепа. Нямаше съмнение, че това бяха човешки кости, които бяха почти на куп. Споменахме, че коритото на реката е възможно да се е сменяло много пъти. Един череп беше намерен сравнително запазен на дълбочина 5 м от левия пресечен бряг на Коджа дере, на юг, между двата завоя на реката, северно от селото. Това показва, че черепът е бил пренесен от реката в голям нанос само от чернозем. В дясната страна преди последния рязък завой на реката за селото личи отбитата вада от реката, която е движила водното колело на намиращата се точно на завоя на реката воденица. Затова местността югоизточно от завоя и хълмчето към Курт бахча носи името Дермен чанлък – Воденично пасище. Чанлък на турски значи място, дето се чуват звънци (чан). А звънци са носили на времето животните при паша, за да се ориентира по-лесно собственикът и да ги намира.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар