Боз тепе е хълмът на 1
км източно от селото. Буквално преведено, "Боз тепе" означава "сива
могила, бозава могила". Можем да го преведем "Сивия хълм". Хълмът е
подковообразен, с отворената час на юг. За отбелязване е, че този хълм е
сух, макар че има голяма площ - над 1200 дка, той не дава началото на
никаква река.
Може да се предполага, че в миналото Боз тепе е бил обрасъл със силна дъбова гора. Североизточната му част, почти до билото, беше обрасла с дъбова гора, собственост на църковното настоятелство. Беше изкоренена около 30-те години. При проливни дъждове също не се стичат големи реки от хълма. Има малко пръст, по-дебел пласт бибор и скала. На много места скалата е над повърхността. Целият е обрасъл с драка (тръни). В неговото подножие е копано за вода, но на дълбочина 15-20 м. няма никаква вода. През 1975 г. беше пусната сонда на 18 м. в "Големия алчан" (падина) и пак безрезултатно. Според някои хора, които са вадили камъни на ръка, без взривни материали, на някои места между каменните и биборливите пластове са се отваряли кухини, в които като се пусне камъче, чукало по кухината и заминавало на голяма дълбочина. С това може да се обясни защо Боз тепе е сухо тепе, сух хълм. Водата отива в подобни скални кухини (дамари) и не може да се задържи и да се стича. С това може да се обясни и защо през 1969-70 г., когато правиха регулация на шосейното трасе и отбиха рекичката "Гяур дере" през шосето до втория завой на Боз тепе, цяла есен, зима и пролет, доста обилната вода от рекичката вървя в един трап (кариера, дето се вади ломен камък за строеж) и не можа да го напълни - толкова голяма е филтрационната способност на скалната структура на Боз тепе.
От северната страна през 1958 г. бяха засадени няколко десетки декара борчета и те се развиват отлично.
Спас Кънев
Може да се предполага, че в миналото Боз тепе е бил обрасъл със силна дъбова гора. Североизточната му част, почти до билото, беше обрасла с дъбова гора, собственост на църковното настоятелство. Беше изкоренена около 30-те години. При проливни дъждове също не се стичат големи реки от хълма. Има малко пръст, по-дебел пласт бибор и скала. На много места скалата е над повърхността. Целият е обрасъл с драка (тръни). В неговото подножие е копано за вода, но на дълбочина 15-20 м. няма никаква вода. През 1975 г. беше пусната сонда на 18 м. в "Големия алчан" (падина) и пак безрезултатно. Според някои хора, които са вадили камъни на ръка, без взривни материали, на някои места между каменните и биборливите пластове са се отваряли кухини, в които като се пусне камъче, чукало по кухината и заминавало на голяма дълбочина. С това може да се обясни защо Боз тепе е сухо тепе, сух хълм. Водата отива в подобни скални кухини (дамари) и не може да се задържи и да се стича. С това може да се обясни и защо през 1969-70 г., когато правиха регулация на шосейното трасе и отбиха рекичката "Гяур дере" през шосето до втория завой на Боз тепе, цяла есен, зима и пролет, доста обилната вода от рекичката вървя в един трап (кариера, дето се вади ломен камък за строеж) и не можа да го напълни - толкова голяма е филтрационната способност на скалната структура на Боз тепе.
От северната страна през 1958 г. бяха засадени няколко десетки декара борчета и те се развиват отлично.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар