Показват се публикациите с етикет община Нова Загора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет община Нова Загора. Показване на всички публикации

събота, 31 март 2012 г.

Училище и църква


Училище е имало в селото по време на Освобождението и учител е бил грък. Помещавало се е в старата селска къща с кула (дъсчена) на мястото на старата къща на Иван Драганов Петков. След това училището е било преместено в общината, старата сграда на която не съществува вече. 2-3 години преди края на 19 век е било построено ново училище с две стаи на мястото на сегашното. В него е учителствал видният социалист от с. Дълбоки, Старозагорско, Петко Кондов в периода 1899 – 1900 г. Учители са били Кацаров, Диню Хитров (Дядо Даскал) от Каменово, Тинка Илия Дончева от Каменово и други. През 1925 г. сградата на училището изгаря и през следващите години е построено сегашното училище (3 стаи) и през 1938 г. разширено с източните две стаи. В края на 60-те години училището беше закрито и превърнато в детска градина на завод „Динамо” Сливен.

Църквата е построена през 1940-41 година. Името й е „Света Богородица” (Малката Богородица) и затова храмовият празник се чества на 21 септември.




четвъртък, 29 декември 2011 г.

Гяур дере

Гяур дере – (невернишка река). Българите са били наричани гяури (неверници) и затова тази река е била наречена така. В миналото Каменово е било предимно населено с турци и те не позволявали на българите да колят прасетата в село, тъй като Коранът им забранява да ядат свинско, те са отивали до крайност – дори прасетата да се колят извън село и тогава да се принасят в село за консумация. Понеже чак там са ги колели, затова реката била наречена така. Впоследствие бил направен компромис от турците – било резрешено прасетата да се колят в северозападния край на селото и тогава да се носят. Затова и мястото днес там се нарич Домус Кюис – свинско гробище. Гяур дере е едно от най-сухите места – няма никакъв извор почти. Но затова пък в северната част, там дето води началото си реката, е едно мочурище, което има доста вода и която може да се каптира и изведе до лозята в подножието на хълмовете. В миналото имаше малка зеленчукова градина при изхода на реката от хълмовете. Тя принадлежеше на Колю Димитров (Търляка).

Спас Кънев

петък, 23 декември 2011 г.

Балабан дере

Това е рекичка, която единствена води началото си от Средна гора, от Цветкова чешма, минава през Кайраците и се спуска през шосето на юг. Преди 35-40 години реката вървеше на юг като малка вадичка, но по която почти винаги имаше вода. Посоката на водата съвпадаше долу-горе със сегашния канал. След шосето на юг имаше гора. Наричаше се "Честото". Това беше гора от около 100 декара, предимно брястова и се простираше на юг на около 500 метра до местността "Киците" - последните части на гората, които вече не бяха брястови, а дъбови. В Кайрака реката имаше два извора – единият в северната част на Кайраците - там, където се съединяват двете реки в една, а другият по на юг. И двата водят началото си от самата река, поради разликата в нивелацията. Южният извор беше каптиран през 1973 г. от Предприятие "Водстрой", което строеше бетонните прегради против свлачищата и изведен с етернитови тръби южно от преградната стена. Местността носи името си от някой си турчин, който бил наричан Балабанлията. Табаков съобщава името на този турчин като име на известен шайкаджия и разбойник*. Наред с името на Кара Смаил от Градец**. След като се напуснат Кайраците на 100-на метра, западно до самата река се намира високо място с бяла, пепелява почва. Това е или селищна могила, или следи от стопански постройки, вероятно на намиращия се тъдява някогашен средновековен чифлик.

* Табаков, „Опит за история на град Сливен”, Сливен, 1911
** чието име носи един от високите върхове в Средна гора, западно от вр. Чаталджа

Спас Кънев

понеделник, 19 декември 2011 г.

Местности - Боз тепе

Боз тепе е хълмът на 1 км източно от селото. Буквално преведено, "Боз тепе" означава "сива могила, бозава могила". Можем да го преведем "Сивия хълм". Хълмът е подковообразен, с отворената час на юг. За отбелязване е, че този хълм е сух, макар че има голяма площ - над 1200 дка, той не дава началото на никаква река.
Може да се предполага, че в миналото Боз тепе е бил обрасъл със силна дъбова гора. Североизточната му част, почти до билото, беше обрасла с дъбова гора, собственост на църковното настоятелство. Беше изкоренена около 30-те години. При проливни дъждове също не се стичат големи реки от хълма. Има малко пръст, по-дебел пласт бибор и скала. На много места скалата е над повърхността. Целият е обрасъл с драка (тръни). В неговото подножие е копано за вода, но на дълбочина 15-20 м. няма никаква вода. През 1975 г. беше пусната сонда на 18 м. в "Големия алчан" (падина) и пак безрезултатно. Според някои хора, които са вадили камъни на ръка, без взривни материали, на някои места между каменните и биборливите пластове са се отваряли кухини, в които като се пусне камъче, чукало по кухината и заминавало на голяма дълбочина. С това може да се обясни защо Боз тепе е сухо тепе, сух хълм. Водата отива в подобни скални кухини (дамари) и не може да се задържи и да се стича. С това може да се обясни и защо през 1969-70 г., когато правиха регулация на шосейното трасе и отбиха рекичката "Гяур дере" през шосето до втория завой на Боз тепе, цяла есен, зима и пролет, доста обилната вода от рекичката вървя в един трап (кариера, дето се вади ломен камък за строеж) и не можа да го напълни - толкова голяма е филтрационната способност на скалната структура на Боз тепе.
От северната страна през 1958 г. бяха засадени няколко десетки декара борчета и те се развиват отлично.

Спас Кънев

петък, 16 декември 2011 г.

Местности - Калъчкьой

Местностите около селото са свързани със събития или особености на самите места.

Калъч-кьой (калъча, калъчиолу) – наименованието на местността, което е запазено до наши дни е Калъча, Калъчиолу (пътя за Калъча). Но в миналото местността е била известна като Калъчкьой.
В едно владяло (нотариален акт) № 3746 от 7.06.1882 г., което отразява замяна на продавателен документ за една нива от 20 уврата, купена от Атанас Христов, се казва изрично и подчертано, че нивата се намира в местността Калъч-кюю. В другите документи местността е означена като Калъча, но тук е прибавено „кюю”, което окончание е видоизменение на „кьой” и означава „село”. Голяма е вероятността там да е имало село, защото при меко време през зимата, ако завали сняг и се задържа тънко за известно време при дебелина 3-4 см., в тази местност се появяват кръгли петна, разтопен сняг, което е един признак, че някога на тия кръгли места с диаметър 3-4 м. е имало кладенци, земята не е сбита и земната топлина прониква по-бързо нагоре. Има два случая на срутвания на такива стари кладенци, които трактористите знаят.
Това са предимно местата, означени на картата южно от Дълбокия път и западно от Стария път „Калъчиолу”. Фактът за съществването на село се потвърждава и от това, че на 1 км. югоизточно от предполагаемото място на селото имаше гробище до самата гора „Кара пелит”.
В един тимарски регистър (тимар – феодално стопанство от турската империя с годишен доход до 13000 акчета/анчета.
1 лира – 100 гроша
1 грош – 40 пари
1 пара – 3 анчета)
от 1607 г., означен с S-325 в ориенталския отдел на народната библиотека «Кирил и Методий» - София, наред с другите села около Нова Загора, се споменава и за с. Калъч.
Вероятно става дума за «Калъч-кюю». Според други тълкувания на името на местността, тук неизвестно кога е станала сеч между хора. Срещнали се две сватби и се сбили и се започнали със саби и ножове (калъчи) едни-други и така нарекли местността. Според други сведения през лятото, в жътва, много хора са работили в тази местност, предимно жътвари, и били нападнати от някаква потеря, разбойническа банда и били съсечени с калъчите. Това може да се отнесе към първата половина на турското робство. Според друго тълкувание, което не е конкретно, но общо, принципно и  затова и по-обосновано исторически, може да се предполага, че селото е било тимар на някой военен с по-нисък чин. Изместни са т.н. «калъчи-тимари», т.е. имения, които се давали на турски стахии (кавалеристи), ходили на война.
Каменово е било тимар на Мустафа Ходжа, син на Мухарен (турски първенец на селото), съгласно един документ от 20.1.1671 г. Знае се също, че е било тимар и на Ени Баязид, новия Баязид, някой си турски феодал.

Спас Кънев

понеделник, 12 декември 2011 г.

Преселвания и изселвания

По данните от 1829 г. българският елемент в селото е преобладавал – повече от 60% от населението е било българско. Но от разпитите на стари хора се вижда, че по време на освободителната война българското население е наброявало едва десетина къщи, а от него около 20% не е било коренно, заселено 2-30 години преди Освобождението. Ясно е, че българското население бележи едно намаляване, което е необяснимо.
От направените справки за изселванията през 1829-30 година не е споменавано селото с нито едно от имената, които изброихме по-горе. Споменава се с. Папазкьой и сътрудниците на Сливенския музей твърдят, че това е с. Каменово.
Предполагам, че от Каменово има голямо изселване от 1929-30 в Буджак /Южна Бесарабия/, но са били разпокъсани, не компактно и затова не са основали колония. Предполагам също, че една част от тези изселници са направили опит да се върнат, но са останали някъде в селата между Северна и Южна Добруджа. Илия Андонов, сега покойник, твърди, че по време на Първата световна война като кавалерист на румънския фронт е посетил свои роднини по тези места, отдавна изселени. Споменава се в разпитите за изселвания в „Молдования” и че след това двама от тях са дошли в селото без семействата си да търсят наследство, но макар и да не получили нищо, останали доволни, че са се видели с роднини. След Освобождението има заселвания по-големи и то на няколко етапа. Непосредствено след Освобождението се заселват над 20 семейства от с. Балъкьой, Ференско.
Има отделни заселвания до Балканската война на отделни семейства от Кортен, Асеновец, Запалня, Караново, Чочовен, Брацигово. След Междусъюзническата война има заселвания на две-три семейства от Балъкьой, Ференско и от с. Черешово, Гоцеделчевско /Неврокопско/. След Първата световна война има отново заселвания на десетина семейства от с. Балъкьой, Ференско, от с. Черешово, Неврокопско, четирима братя от с. Крива круша и др.
В края на петдесетте години се заселиха няколко малцинствени семейства, т.нар. „копанари”. Отпреди това в селото живееха две малцинствени семейства, от т.нар. „демерджии”.

Спас Кънев

Версии за възникването на с. Каменово

Версиите за възникването на селото са няколко:
От направените от мен разпити на стари хора, които са записани и предадени в Окръжния архив – Сливен, става ясно, че селото не е било на това място. Първата версия е, че една от махалите на с. Омарчево, поради големи разправии с другите, се е изселила от него и заселила до с. Биково /Бухалии/, до Бухалицката кория. Поради липса на вода, те са се заселили по-близо, някъде по средата между тогавашното и сегашното село, в местността „Ючювлията”, южно до самата ЖП линия. Името на местността идва от „юч чифлик” – „трите чифлика”. След това по неизвестни причини селото се е преместило на сегашното си място.
Друго предание сочи, че селото е било в местността „Калъчиолу” – по пътя за местността „Калъча”. Някои стари хора споменават местността като „Калъчкюю”, „Калъчкьой”. За такова село се споменава в един турски документ от 18 век, като се сочи, че е в нахия „нидж Загар” /Нова Загора/  и с. Калъч.
Третата версия е, че селото е било чифлик на някой си Ени Баязид. Това е записано в летописната книга на училището през 1926 г. от учителя Диню Зоев. В друг документ от 18 век се споменава селото под името „Баязидлий”. Много е вероятно селото да е възникнало около този чифлик, сега центъра на селото, където в миналото е течал топлият извор, даващ началото на две чешми. Впоследствие чифликът е изчезнал и на негово място е останал ханът на Ибрахим Рустемов, продаден на българи през 1881 г.
Освен това, което споменахме за имената на селото в историческите документи, то е известно още с името „Наиблю” /Д-р Недков, „Османо-турска дипломатика и палиография”/. В акънджийските списъци от 15 век се споменава с името „Наибли”, видоизменено от „Непли”, много срещано име от ония времена.
В един списък на джизието от 17 век селото се споменава под името „Наиб пиясилли” – село на наиб – заместник шерийски съдия в старо време. В по-ново време селото се споменава с имената „Ени пиясли”, „Ени пазлии” и „Ени пияслида”. В превод те отзначават, че тук са живели хора, които не са поддържали ред и чистота в и около селото, но след това са дошли и заживели хора, които са били чисти и уредни.
В документи на руската армия от 1829 г. то се споменава с името „Ени пазли”. С Указ 557 / 23.11.1951 г. селото е преименувано в с. Каменово поради двете каменни кариери – едната за ломен камък /Боз тепе/ и другата за дялан камък /Коджа дере/. Преименуването на селото в Попово е свързано с легендата за Вълчан войвода, който почнал да задиря спасената в четата му жена на селския поп, заедно с последния. Свещеникът, който също останал в четата, организирал заговор срещу войводата, убиват го и той става войвода. Уж от това започнало да се говори за „новия поп” – „ени попаз” на турски и понеже бил от същото село, оттам и „Попово”.
Надежда Станева в „Дневник с продължение” споменава, че същата легенда се отнася за с. Разпоповци, Еленско.
Турското население след Освобождението е останало само 11 къщи, съсредоточени северно от сегашния център на селото. Някои от тях са преселени кримски татари. По данни от 1829 г. селото наброявало 26 български къщи, 10 турски и 5 гръцки. Данни и предания за нападения на кърджалии и даалии няма, освен за местността  „Калъча”, за което ще споменем при описанието на местностите.
Край селото има няколко могили, които представляват интерес, но не са проучени и разкопавани. Една от тях е могилата в местността „Ясъ-юг” /Ясовик/, на 2,5 км. южно от селото. От нея има интересна керамика в музея в Нова Загора и в сбирката на училището. Друга има в самия северозападен край на селото, но не е намерено нищо от нея. Местността „Голата могила”, пак северозападно от селото, не е могила, а оголено чело на един хълм.
Остатъци от старо селище има в местността „Авланкьой” и „Кьой дере” на 3 км североизточно от селото. По предание там е било първото заселно място на сегашното село Научене /Юрене/. Други следи има в местността „Калъча” на 800 м югоизточно от селото. За това може да се съди само по следите от кладенци. Има сведение за едно пропадане на почва в кръгъл отвор с диаметър 30-40 см, вероятно пак върху кладенец от закъсняло слягане на почвата. Има следи от селище непосредствено до селото от източната му страна, където са намерени керамика, монети, железни предмети и една красива оброчна плочка. По данни на Шкорпил, белите обработени камъни в Нова Загора са пренесени оттам. Наличието на три архитравни камъни в селото потвърждава това. Други следи има североизточно от селото на 0,5 км от двете страни на Лозянската река. В отвесно изрязаните от водата брегове се виждат следи от зидообразно наредени камъни, огнища, кости. Все в същата посока, на 1 км в подножието пак на Кайрашката верига има следи от зидове. Други следи има северозападно от селото в местността Кара Орман, на около 1 км. Там и в момента има в реда на лозето къс от варовикова колонка с дължина 30-40 см.

Спас Кънев

неделя, 4 декември 2011 г.

Географски бележки

Село Каменово, Сливенски окръг, е разположено по склоновете и подножието на два малки хълма, от двете страни на шосето София - Бургас, източно от Нова Загора на 10 км и западно от Сливен на 29 км. Формата на заселването на селото е продълговата с посока изток-запад.
На около 1 км северно от селото с посока изток-запад се простира хълмиста верига, от голи почти хълмове и изветрели скали, т.нар. „Кайраците”. Тя е прорязана през половин-един километър от малки реки, чиито корита са почти наравно с равнината, която се простира южно от селото и продължава до Светиилийските възвишения. Хълмистата верига „Кайраците” ("кайрак" от турски значи „скалисто място”) води началото си на запад от хълмовете, заключени в триъгълника между селата Кортен - Ценино - Съдийско поле и продължава на изток в права посока около 10 километра и там, където се пресича от шосето София - Бургас в местността „Куш тепе” леко се извива на юг и продължава на изток вече не така високо, а по-разложено към селата Николаево, Бозаджии и Безмер, Ямболско. Съставът на скалите е сив до син пясъчник, на скали, някъде на пластове, разграничени с бели мраморни жилки. Надморската височина пред селото е около 145 м /131 м на кантора южно от Съдиево/.
На 2 км западно от селото се намира с. Съдиево, на 2 км северно е с. Научен и на 7 км югоизточно е с. Коньово - жп гара на линията Нова Загора – Ямбол.
Равнината южно от селото е част от Новозагорската равнина, която представлява един огромен наносен конус, заключен между Кайраците и Светиилийските възвишения. В западната част на тази равнина се издигат две хълмисти вериги. Едната се простира южно от с. Коньово на около 1 км и е разположена по посока изток-запад. Състои се от няколко еднакво отдалечени един от друг хълмове, доста заострени, може би от вулканичен произход, но това трябва да се потвърди от специалист. Най-западният от тия хълмове е повече отдалечен от останалите и има правилна конусна форма – „Казанджи баир”.
Другата хълмиста верига се състои от един по-висок хълм – „Боз тепе” на 1 км източно от село Каменово и от няколко по-малки възвишения, разположени на запад от Боз тепе върху по-голямата част от които, на западния край на веригата е разположено с. Каменово. Към тази верига спада и хълмчето „Дермен чанлък”, отстоящо на 0,5 км североизточно от селото. "Боз тепе" е подковообразно възвишение с отвор на юг. Почти същата форма имат и възвишенията на селото.
Съставът на тези възвишения коренно се различава от тия при Коньово, „Баруците”, както още ги наричат, и от "Кайраците". Скалите не са изветрели и се състоят от твърд син карбонатен камък. Скалните блокове са разграничени помежду си от широки ивици, запълнени с бяла и жъла глина, а на места и големи кухини.
Спас Кънев