По данните от 1829 г.
българският елемент в селото е преобладавал – повече от 60% от
населението е било българско. Но от разпитите на стари хора се вижда,
че по време на освободителната война българското население е наброявало
едва десетина къщи, а от него около 20% не е било коренно, заселено
2-30 години преди Освобождението. Ясно е, че българското население
бележи едно намаляване, което е необяснимо.
От направените справки за изселванията през 1829-30 година не е споменавано селото с нито едно от имената, които изброихме по-горе. Споменава се с. Папазкьой и сътрудниците на Сливенския музей твърдят, че това е с. Каменово.
Предполагам, че от Каменово има голямо изселване от 1929-30 в Буджак /Южна Бесарабия/, но са били разпокъсани, не компактно и затова не са основали колония. Предполагам също, че една част от тези изселници са направили опит да се върнат, но са останали някъде в селата между Северна и Южна Добруджа. Илия Андонов, сега покойник, твърди, че по време на Първата световна война като кавалерист на румънския фронт е посетил свои роднини по тези места, отдавна изселени. Споменава се в разпитите за изселвания в „Молдования” и че след това двама от тях са дошли в селото без семействата си да търсят наследство, но макар и да не получили нищо, останали доволни, че са се видели с роднини. След Освобождението има заселвания по-големи и то на няколко етапа. Непосредствено след Освобождението се заселват над 20 семейства от с. Балъкьой, Ференско.
Има отделни заселвания до Балканската война на отделни семейства от Кортен, Асеновец, Запалня, Караново, Чочовен, Брацигово. След Междусъюзническата война има заселвания на две-три семейства от Балъкьой, Ференско и от с. Черешово, Гоцеделчевско /Неврокопско/. След Първата световна война има отново заселвания на десетина семейства от с. Балъкьой, Ференско, от с. Черешово, Неврокопско, четирима братя от с. Крива круша и др.
В края на петдесетте години се заселиха няколко малцинствени семейства, т.нар. „копанари”. Отпреди това в селото живееха две малцинствени семейства, от т.нар. „демерджии”.
Спас Кънев
От направените справки за изселванията през 1829-30 година не е споменавано селото с нито едно от имената, които изброихме по-горе. Споменава се с. Папазкьой и сътрудниците на Сливенския музей твърдят, че това е с. Каменово.
Предполагам, че от Каменово има голямо изселване от 1929-30 в Буджак /Южна Бесарабия/, но са били разпокъсани, не компактно и затова не са основали колония. Предполагам също, че една част от тези изселници са направили опит да се върнат, но са останали някъде в селата между Северна и Южна Добруджа. Илия Андонов, сега покойник, твърди, че по време на Първата световна война като кавалерист на румънския фронт е посетил свои роднини по тези места, отдавна изселени. Споменава се в разпитите за изселвания в „Молдования” и че след това двама от тях са дошли в селото без семействата си да търсят наследство, но макар и да не получили нищо, останали доволни, че са се видели с роднини. След Освобождението има заселвания по-големи и то на няколко етапа. Непосредствено след Освобождението се заселват над 20 семейства от с. Балъкьой, Ференско.
Има отделни заселвания до Балканската война на отделни семейства от Кортен, Асеновец, Запалня, Караново, Чочовен, Брацигово. След Междусъюзническата война има заселвания на две-три семейства от Балъкьой, Ференско и от с. Черешово, Гоцеделчевско /Неврокопско/. След Първата световна война има отново заселвания на десетина семейства от с. Балъкьой, Ференско, от с. Черешово, Неврокопско, четирима братя от с. Крива круша и др.
В края на петдесетте години се заселиха няколко малцинствени семейства, т.нар. „копанари”. Отпреди това в селото живееха две малцинствени семейства, от т.нар. „демерджии”.
Спас Кънев
Няма коментари:
Публикуване на коментар