Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации

петък, 16 декември 2011 г.

Местности - Калъчкьой

Местностите около селото са свързани със събития или особености на самите места.

Калъч-кьой (калъча, калъчиолу) – наименованието на местността, което е запазено до наши дни е Калъча, Калъчиолу (пътя за Калъча). Но в миналото местността е била известна като Калъчкьой.
В едно владяло (нотариален акт) № 3746 от 7.06.1882 г., което отразява замяна на продавателен документ за една нива от 20 уврата, купена от Атанас Христов, се казва изрично и подчертано, че нивата се намира в местността Калъч-кюю. В другите документи местността е означена като Калъча, но тук е прибавено „кюю”, което окончание е видоизменение на „кьой” и означава „село”. Голяма е вероятността там да е имало село, защото при меко време през зимата, ако завали сняг и се задържа тънко за известно време при дебелина 3-4 см., в тази местност се появяват кръгли петна, разтопен сняг, което е един признак, че някога на тия кръгли места с диаметър 3-4 м. е имало кладенци, земята не е сбита и земната топлина прониква по-бързо нагоре. Има два случая на срутвания на такива стари кладенци, които трактористите знаят.
Това са предимно местата, означени на картата южно от Дълбокия път и западно от Стария път „Калъчиолу”. Фактът за съществването на село се потвърждава и от това, че на 1 км. югоизточно от предполагаемото място на селото имаше гробище до самата гора „Кара пелит”.
В един тимарски регистър (тимар – феодално стопанство от турската империя с годишен доход до 13000 акчета/анчета.
1 лира – 100 гроша
1 грош – 40 пари
1 пара – 3 анчета)
от 1607 г., означен с S-325 в ориенталския отдел на народната библиотека «Кирил и Методий» - София, наред с другите села около Нова Загора, се споменава и за с. Калъч.
Вероятно става дума за «Калъч-кюю». Според други тълкувания на името на местността, тук неизвестно кога е станала сеч между хора. Срещнали се две сватби и се сбили и се започнали със саби и ножове (калъчи) едни-други и така нарекли местността. Според други сведения през лятото, в жътва, много хора са работили в тази местност, предимно жътвари, и били нападнати от някаква потеря, разбойническа банда и били съсечени с калъчите. Това може да се отнесе към първата половина на турското робство. Според друго тълкувание, което не е конкретно, но общо, принципно и  затова и по-обосновано исторически, може да се предполага, че селото е било тимар на някой военен с по-нисък чин. Изместни са т.н. «калъчи-тимари», т.е. имения, които се давали на турски стахии (кавалеристи), ходили на война.
Каменово е било тимар на Мустафа Ходжа, син на Мухарен (турски първенец на селото), съгласно един документ от 20.1.1671 г. Знае се също, че е било тимар и на Ени Баязид, новия Баязид, някой си турски феодал.

Спас Кънев

понеделник, 12 декември 2011 г.

Преселвания и изселвания

По данните от 1829 г. българският елемент в селото е преобладавал – повече от 60% от населението е било българско. Но от разпитите на стари хора се вижда, че по време на освободителната война българското население е наброявало едва десетина къщи, а от него около 20% не е било коренно, заселено 2-30 години преди Освобождението. Ясно е, че българското население бележи едно намаляване, което е необяснимо.
От направените справки за изселванията през 1829-30 година не е споменавано селото с нито едно от имената, които изброихме по-горе. Споменава се с. Папазкьой и сътрудниците на Сливенския музей твърдят, че това е с. Каменово.
Предполагам, че от Каменово има голямо изселване от 1929-30 в Буджак /Южна Бесарабия/, но са били разпокъсани, не компактно и затова не са основали колония. Предполагам също, че една част от тези изселници са направили опит да се върнат, но са останали някъде в селата между Северна и Южна Добруджа. Илия Андонов, сега покойник, твърди, че по време на Първата световна война като кавалерист на румънския фронт е посетил свои роднини по тези места, отдавна изселени. Споменава се в разпитите за изселвания в „Молдования” и че след това двама от тях са дошли в селото без семействата си да търсят наследство, но макар и да не получили нищо, останали доволни, че са се видели с роднини. След Освобождението има заселвания по-големи и то на няколко етапа. Непосредствено след Освобождението се заселват над 20 семейства от с. Балъкьой, Ференско.
Има отделни заселвания до Балканската война на отделни семейства от Кортен, Асеновец, Запалня, Караново, Чочовен, Брацигово. След Междусъюзническата война има заселвания на две-три семейства от Балъкьой, Ференско и от с. Черешово, Гоцеделчевско /Неврокопско/. След Първата световна война има отново заселвания на десетина семейства от с. Балъкьой, Ференско, от с. Черешово, Неврокопско, четирима братя от с. Крива круша и др.
В края на петдесетте години се заселиха няколко малцинствени семейства, т.нар. „копанари”. Отпреди това в селото живееха две малцинствени семейства, от т.нар. „демерджии”.

Спас Кънев

Версии за възникването на с. Каменово

Версиите за възникването на селото са няколко:
От направените от мен разпити на стари хора, които са записани и предадени в Окръжния архив – Сливен, става ясно, че селото не е било на това място. Първата версия е, че една от махалите на с. Омарчево, поради големи разправии с другите, се е изселила от него и заселила до с. Биково /Бухалии/, до Бухалицката кория. Поради липса на вода, те са се заселили по-близо, някъде по средата между тогавашното и сегашното село, в местността „Ючювлията”, южно до самата ЖП линия. Името на местността идва от „юч чифлик” – „трите чифлика”. След това по неизвестни причини селото се е преместило на сегашното си място.
Друго предание сочи, че селото е било в местността „Калъчиолу” – по пътя за местността „Калъча”. Някои стари хора споменават местността като „Калъчкюю”, „Калъчкьой”. За такова село се споменава в един турски документ от 18 век, като се сочи, че е в нахия „нидж Загар” /Нова Загора/  и с. Калъч.
Третата версия е, че селото е било чифлик на някой си Ени Баязид. Това е записано в летописната книга на училището през 1926 г. от учителя Диню Зоев. В друг документ от 18 век се споменава селото под името „Баязидлий”. Много е вероятно селото да е възникнало около този чифлик, сега центъра на селото, където в миналото е течал топлият извор, даващ началото на две чешми. Впоследствие чифликът е изчезнал и на негово място е останал ханът на Ибрахим Рустемов, продаден на българи през 1881 г.
Освен това, което споменахме за имената на селото в историческите документи, то е известно още с името „Наиблю” /Д-р Недков, „Османо-турска дипломатика и палиография”/. В акънджийските списъци от 15 век се споменава с името „Наибли”, видоизменено от „Непли”, много срещано име от ония времена.
В един списък на джизието от 17 век селото се споменава под името „Наиб пиясилли” – село на наиб – заместник шерийски съдия в старо време. В по-ново време селото се споменава с имената „Ени пиясли”, „Ени пазлии” и „Ени пияслида”. В превод те отзначават, че тук са живели хора, които не са поддържали ред и чистота в и около селото, но след това са дошли и заживели хора, които са били чисти и уредни.
В документи на руската армия от 1829 г. то се споменава с името „Ени пазли”. С Указ 557 / 23.11.1951 г. селото е преименувано в с. Каменово поради двете каменни кариери – едната за ломен камък /Боз тепе/ и другата за дялан камък /Коджа дере/. Преименуването на селото в Попово е свързано с легендата за Вълчан войвода, който почнал да задиря спасената в четата му жена на селския поп, заедно с последния. Свещеникът, който също останал в четата, организирал заговор срещу войводата, убиват го и той става войвода. Уж от това започнало да се говори за „новия поп” – „ени попаз” на турски и понеже бил от същото село, оттам и „Попово”.
Надежда Станева в „Дневник с продължение” споменава, че същата легенда се отнася за с. Разпоповци, Еленско.
Турското население след Освобождението е останало само 11 къщи, съсредоточени северно от сегашния център на селото. Някои от тях са преселени кримски татари. По данни от 1829 г. селото наброявало 26 български къщи, 10 турски и 5 гръцки. Данни и предания за нападения на кърджалии и даалии няма, освен за местността  „Калъча”, за което ще споменем при описанието на местностите.
Край селото има няколко могили, които представляват интерес, но не са проучени и разкопавани. Една от тях е могилата в местността „Ясъ-юг” /Ясовик/, на 2,5 км. южно от селото. От нея има интересна керамика в музея в Нова Загора и в сбирката на училището. Друга има в самия северозападен край на селото, но не е намерено нищо от нея. Местността „Голата могила”, пак северозападно от селото, не е могила, а оголено чело на един хълм.
Остатъци от старо селище има в местността „Авланкьой” и „Кьой дере” на 3 км североизточно от селото. По предание там е било първото заселно място на сегашното село Научене /Юрене/. Други следи има в местността „Калъча” на 800 м югоизточно от селото. За това може да се съди само по следите от кладенци. Има сведение за едно пропадане на почва в кръгъл отвор с диаметър 30-40 см, вероятно пак върху кладенец от закъсняло слягане на почвата. Има следи от селище непосредствено до селото от източната му страна, където са намерени керамика, монети, железни предмети и една красива оброчна плочка. По данни на Шкорпил, белите обработени камъни в Нова Загора са пренесени оттам. Наличието на три архитравни камъни в селото потвърждава това. Други следи има североизточно от селото на 0,5 км от двете страни на Лозянската река. В отвесно изрязаните от водата брегове се виждат следи от зидообразно наредени камъни, огнища, кости. Все в същата посока, на 1 км в подножието пак на Кайрашката верига има следи от зидове. Други следи има северозападно от селото в местността Кара Орман, на около 1 км. Там и в момента има в реда на лозето къс от варовикова колонка с дължина 30-40 см.

Спас Кънев

неделя, 4 декември 2011 г.

Географски бележки

Село Каменово, Сливенски окръг, е разположено по склоновете и подножието на два малки хълма, от двете страни на шосето София - Бургас, източно от Нова Загора на 10 км и западно от Сливен на 29 км. Формата на заселването на селото е продълговата с посока изток-запад.
На около 1 км северно от селото с посока изток-запад се простира хълмиста верига, от голи почти хълмове и изветрели скали, т.нар. „Кайраците”. Тя е прорязана през половин-един километър от малки реки, чиито корита са почти наравно с равнината, която се простира южно от селото и продължава до Светиилийските възвишения. Хълмистата верига „Кайраците” ("кайрак" от турски значи „скалисто място”) води началото си на запад от хълмовете, заключени в триъгълника между селата Кортен - Ценино - Съдийско поле и продължава на изток в права посока около 10 километра и там, където се пресича от шосето София - Бургас в местността „Куш тепе” леко се извива на юг и продължава на изток вече не така високо, а по-разложено към селата Николаево, Бозаджии и Безмер, Ямболско. Съставът на скалите е сив до син пясъчник, на скали, някъде на пластове, разграничени с бели мраморни жилки. Надморската височина пред селото е около 145 м /131 м на кантора южно от Съдиево/.
На 2 км западно от селото се намира с. Съдиево, на 2 км северно е с. Научен и на 7 км югоизточно е с. Коньово - жп гара на линията Нова Загора – Ямбол.
Равнината южно от селото е част от Новозагорската равнина, която представлява един огромен наносен конус, заключен между Кайраците и Светиилийските възвишения. В западната част на тази равнина се издигат две хълмисти вериги. Едната се простира южно от с. Коньово на около 1 км и е разположена по посока изток-запад. Състои се от няколко еднакво отдалечени един от друг хълмове, доста заострени, може би от вулканичен произход, но това трябва да се потвърди от специалист. Най-западният от тия хълмове е повече отдалечен от останалите и има правилна конусна форма – „Казанджи баир”.
Другата хълмиста верига се състои от един по-висок хълм – „Боз тепе” на 1 км източно от село Каменово и от няколко по-малки възвишения, разположени на запад от Боз тепе върху по-голямата част от които, на западния край на веригата е разположено с. Каменово. Към тази верига спада и хълмчето „Дермен чанлък”, отстоящо на 0,5 км североизточно от селото. "Боз тепе" е подковообразно възвишение с отвор на юг. Почти същата форма имат и възвишенията на селото.
Съставът на тези възвишения коренно се различава от тия при Коньово, „Баруците”, както още ги наричат, и от "Кайраците". Скалите не са изветрели и се състоят от твърд син карбонатен камък. Скалните блокове са разграничени помежду си от широки ивици, запълнени с бяла и жъла глина, а на места и големи кухини.
Спас Кънев