Дядо Кънювия гроб

Това е местност, чието име е от по-близкото историческо минало. Това е най-високата част на север от шосето, минаващо край северната част на Боз тепе. Като цяло местността се наричаше Кориите. Тя беше обрасла с гора северно и южно от шосето и обхващаше място от около 1500 декара предимно дъбова гора, която беше изкоренена през 50-те години и сега са останали само стотина декара в подножието на Кайраците.

Дядо Кънювия гроб беше в кориите, сега мястото е в лозята, но не е маркирано точно.

Направих запис на няколко варианта за убийството на дядо Къни от турците.

Това е станало по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. Точната дата на убийството не се знае, но предполагам да е било или 27 или 28 юли 1877 г. т.е. времето когато генерал Гурко се оттегля към Хаинбоаз и Шипка след боевете при Стара Загора. По това време е опожарена Стара Загора, Нова Загора и много села в околността, включително и Каменово в по-голямата му част.

Избиването на българското население в Любенова махала, Омарчево, Бояджик и др. е станало от башибозука – нередовна турска армия, сформирана от местното турско население.

Знае се, че Любенова махала е втория Батак – над 1000 души са избити в черквата, черковния двор и из селото. От Съдиево са убити 16 човека, от Коньово 5, от Каменово 2 и др. Интересното е, че избиването на хората е ставало извън населените места, с изключение на Любеново махала. В Коньово – до Хаджи азмак, от Съдиво – до Дуран чешма (до НЗ), от Омарчево – в гората между Биково и Омарчево, а в Каменово – до Кориите. От Каменово са убити по-малко, понеже е било повечето турско село преди Освобождението. За това говори и фактът, че е имало и други бунтари в селото по същото време, но не са били убити. Съгласно преданието, хората от селото са тръгнали по следите на руската армия, основателно боейки се от турски изстъпления. Хората от нашия район са били разположени повечето в Хаинбоаз – с. Пчелински рът. Една част са били към Еленско. Това е станало около Илинден 1874 г. Населението е забягнало в края на юли и се е върнало в края на януари – след падането на Шипка и на Шейновския укрепен лагер.

Но на въпроса.

Дядо Къни тръгнал със семейството си след руските войски през Кортен за Балкана. Баба Кънювица го накарала да се върне от Кортен и да намери сина им Стамо и двамата да ги настигнат. Той се върнал в Каменово, но турците хванали двамата и ги подкарали към Нова Загора. После ги върнали за Старо село, но стигнали до корията и ги убили. Стамо бил разстрелян, а дядо Къни съсечен. Убийството им било повече отмъщение. Инициатор на убийството им бил известният турчин от Старо село Бобоолу, понеже Стамо е извършил убийство на един турчин преди това. Говори се, че след съсичането му, дядо Къне е продължавал да агонизира. По това време минавал от там някой си човек от Коньово, който бягал да се крие към Средна гора. Той видял агонизиращия дядо Къни и го доубил, за да не се мъчи. Трудно може да се повярва на последната версия.

(Ние нямаме никакви документи за това какви големи села и градове са били опустошавани от турците, колко много славянско население е било изтребено. Може би някъде в турските архиви има данни за това, но няма достъп до тях. Първите години на турското робство са били години на ужаси, на масово изтребване на немюсюлманското население. За това говори и Евлия, когато описвахме с. Сегмен, вероятно сегашното Лозенец, Ямболско, до Стралджа, чието старо име е Сарай Сегмен. Евлия пише, че това е бил голям град, процъфтяващ, но бил разрушен до основи от еди кой си Султан. „Сега има само стотина сиромашки къщи”, заключава Евлия. Опустошението е било може би поради отказа на населението да се потурчи, но след като обезлюдява земята, към 17 век, турците може да са се отказали от потурчването поради западане на стопанското производство, в крайна сметка, и намаляване на приходите за държавата.)

Спас Кънев