Показват се публикациите с етикет Ени пазли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ени пазли. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Гяур дере

Гяур дере – (невернишка река). Българите са били наричани гяури (неверници) и затова тази река е била наречена така. В миналото Каменово е било предимно населено с турци и те не позволявали на българите да колят прасетата в село, тъй като Коранът им забранява да ядат свинско, те са отивали до крайност – дори прасетата да се колят извън село и тогава да се принасят в село за консумация. Понеже чак там са ги колели, затова реката била наречена така. Впоследствие бил направен компромис от турците – било резрешено прасетата да се колят в северозападния край на селото и тогава да се носят. Затова и мястото днес там се нарич Домус Кюис – свинско гробище. Гяур дере е едно от най-сухите места – няма никакъв извор почти. Но затова пък в северната част, там дето води началото си реката, е едно мочурище, което има доста вода и която може да се каптира и изведе до лозята в подножието на хълмовете. В миналото имаше малка зеленчукова градина при изхода на реката от хълмовете. Тя принадлежеше на Колю Димитров (Търляка).

Спас Кънев

петък, 23 декември 2011 г.

Балабан дере

Това е рекичка, която единствена води началото си от Средна гора, от Цветкова чешма, минава през Кайраците и се спуска през шосето на юг. Преди 35-40 години реката вървеше на юг като малка вадичка, но по която почти винаги имаше вода. Посоката на водата съвпадаше долу-горе със сегашния канал. След шосето на юг имаше гора. Наричаше се "Честото". Това беше гора от около 100 декара, предимно брястова и се простираше на юг на около 500 метра до местността "Киците" - последните части на гората, които вече не бяха брястови, а дъбови. В Кайрака реката имаше два извора – единият в северната част на Кайраците - там, където се съединяват двете реки в една, а другият по на юг. И двата водят началото си от самата река, поради разликата в нивелацията. Южният извор беше каптиран през 1973 г. от Предприятие "Водстрой", което строеше бетонните прегради против свлачищата и изведен с етернитови тръби южно от преградната стена. Местността носи името си от някой си турчин, който бил наричан Балабанлията. Табаков съобщава името на този турчин като име на известен шайкаджия и разбойник*. Наред с името на Кара Смаил от Градец**. След като се напуснат Кайраците на 100-на метра, западно до самата река се намира високо място с бяла, пепелява почва. Това е или селищна могила, или следи от стопански постройки, вероятно на намиращия се тъдява някогашен средновековен чифлик.

* Табаков, „Опит за история на град Сливен”, Сливен, 1911
** чието име носи един от високите върхове в Средна гора, западно от вр. Чаталджа

Спас Кънев

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Местности - Курт бахча

Буквално преведено "Курт бахча" означава "Вълча градина". Курт – вълк
Но е възможно да е и курд, което значи червей.
Така че не се знае точно кое да се приеме.
Тази местност се намира североизточно от селото. През нея минават скални издатъци, междинни образувания между "Дермен чанлък" и "Боз тепе". Иначе почвата е плодородна. Имаше засадена овощна градина от средата на 50-те години, но беше изкоренена в средата на 60-те години.
През 1975 г. в тази местност беше намерена оброчна мраморна плочка от кооператорката Мина Кънева Недялкова. По думите на Димитър Динев Георгиев (Ибришима 1882-1975), в Северната част на местността, в подножието на хълма Кара баир, на Кайраците, е имало останки от стари сгради и той е дигал камъни оттам.

Спас Кънев

понеделник, 12 декември 2011 г.

Версии за възникването на с. Каменово

Версиите за възникването на селото са няколко:
От направените от мен разпити на стари хора, които са записани и предадени в Окръжния архив – Сливен, става ясно, че селото не е било на това място. Първата версия е, че една от махалите на с. Омарчево, поради големи разправии с другите, се е изселила от него и заселила до с. Биково /Бухалии/, до Бухалицката кория. Поради липса на вода, те са се заселили по-близо, някъде по средата между тогавашното и сегашното село, в местността „Ючювлията”, южно до самата ЖП линия. Името на местността идва от „юч чифлик” – „трите чифлика”. След това по неизвестни причини селото се е преместило на сегашното си място.
Друго предание сочи, че селото е било в местността „Калъчиолу” – по пътя за местността „Калъча”. Някои стари хора споменават местността като „Калъчкюю”, „Калъчкьой”. За такова село се споменава в един турски документ от 18 век, като се сочи, че е в нахия „нидж Загар” /Нова Загора/  и с. Калъч.
Третата версия е, че селото е било чифлик на някой си Ени Баязид. Това е записано в летописната книга на училището през 1926 г. от учителя Диню Зоев. В друг документ от 18 век се споменава селото под името „Баязидлий”. Много е вероятно селото да е възникнало около този чифлик, сега центъра на селото, където в миналото е течал топлият извор, даващ началото на две чешми. Впоследствие чифликът е изчезнал и на негово място е останал ханът на Ибрахим Рустемов, продаден на българи през 1881 г.
Освен това, което споменахме за имената на селото в историческите документи, то е известно още с името „Наиблю” /Д-р Недков, „Османо-турска дипломатика и палиография”/. В акънджийските списъци от 15 век се споменава с името „Наибли”, видоизменено от „Непли”, много срещано име от ония времена.
В един списък на джизието от 17 век селото се споменава под името „Наиб пиясилли” – село на наиб – заместник шерийски съдия в старо време. В по-ново време селото се споменава с имената „Ени пиясли”, „Ени пазлии” и „Ени пияслида”. В превод те отзначават, че тук са живели хора, които не са поддържали ред и чистота в и около селото, но след това са дошли и заживели хора, които са били чисти и уредни.
В документи на руската армия от 1829 г. то се споменава с името „Ени пазли”. С Указ 557 / 23.11.1951 г. селото е преименувано в с. Каменово поради двете каменни кариери – едната за ломен камък /Боз тепе/ и другата за дялан камък /Коджа дере/. Преименуването на селото в Попово е свързано с легендата за Вълчан войвода, който почнал да задиря спасената в четата му жена на селския поп, заедно с последния. Свещеникът, който също останал в четата, организирал заговор срещу войводата, убиват го и той става войвода. Уж от това започнало да се говори за „новия поп” – „ени попаз” на турски и понеже бил от същото село, оттам и „Попово”.
Надежда Станева в „Дневник с продължение” споменава, че същата легенда се отнася за с. Разпоповци, Еленско.
Турското население след Освобождението е останало само 11 къщи, съсредоточени северно от сегашния център на селото. Някои от тях са преселени кримски татари. По данни от 1829 г. селото наброявало 26 български къщи, 10 турски и 5 гръцки. Данни и предания за нападения на кърджалии и даалии няма, освен за местността  „Калъча”, за което ще споменем при описанието на местностите.
Край селото има няколко могили, които представляват интерес, но не са проучени и разкопавани. Една от тях е могилата в местността „Ясъ-юг” /Ясовик/, на 2,5 км. южно от селото. От нея има интересна керамика в музея в Нова Загора и в сбирката на училището. Друга има в самия северозападен край на селото, но не е намерено нищо от нея. Местността „Голата могила”, пак северозападно от селото, не е могила, а оголено чело на един хълм.
Остатъци от старо селище има в местността „Авланкьой” и „Кьой дере” на 3 км североизточно от селото. По предание там е било първото заселно място на сегашното село Научене /Юрене/. Други следи има в местността „Калъча” на 800 м югоизточно от селото. За това може да се съди само по следите от кладенци. Има сведение за едно пропадане на почва в кръгъл отвор с диаметър 30-40 см, вероятно пак върху кладенец от закъсняло слягане на почвата. Има следи от селище непосредствено до селото от източната му страна, където са намерени керамика, монети, железни предмети и една красива оброчна плочка. По данни на Шкорпил, белите обработени камъни в Нова Загора са пренесени оттам. Наличието на три архитравни камъни в селото потвърждава това. Други следи има североизточно от селото на 0,5 км от двете страни на Лозянската река. В отвесно изрязаните от водата брегове се виждат следи от зидообразно наредени камъни, огнища, кости. Все в същата посока, на 1 км в подножието пак на Кайрашката верига има следи от зидове. Други следи има северозападно от селото в местността Кара Орман, на около 1 км. Там и в момента има в реда на лозето къс от варовикова колонка с дължина 30-40 см.

Спас Кънев