Показват се публикациите с етикет села в България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет села в България. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 април 2012 г.

Великден (Възкресение Христово)



Най-големият празник. Свещеникът отслужва нощна литургия. На сутринта пак има литургия и който е постил се причестява. След като се върне от църква вече се нахранва с блажна храна. Първият ден се варят и боядисват яйца - червени, сини, зелени, жълти и др.


Булките и годениците заедно отиват при кума. Булката носи червени яйца - толкова, колкото деца има кумата. Дава се кравай и кокошка на кръстницата. Кръстницата също дава яйца на годеницата от своя страна. Младоженката целува ръка на кумата, прави се угощение в дома на кумовете.
Момите първия ден се обличат по-скромно, но вторият ден обличат най-разкошните си дрехи – модни рокли, кадифени престилки с два везани гълъба. На третия ден се правят гости на тази, която е оженена от друго село. Носят се кравай, яйца и др.
Курабии и козунаци не са се правили, а са почнали да ги правят по-късно, след войните.
На празника „Петки” /петият ден на Великден/ не се работи, за да не пада градушка.
Великите четвъртъци са седем – един преди Великден и шест след Великден, като последният е Възнесение Господне /Спасовден/. В миналото се празнуваше като професионален празник на шофьорите.

петък, 23 декември 2011 г.

Балабан дере

Това е рекичка, която единствена води началото си от Средна гора, от Цветкова чешма, минава през Кайраците и се спуска през шосето на юг. Преди 35-40 години реката вървеше на юг като малка вадичка, но по която почти винаги имаше вода. Посоката на водата съвпадаше долу-горе със сегашния канал. След шосето на юг имаше гора. Наричаше се "Честото". Това беше гора от около 100 декара, предимно брястова и се простираше на юг на около 500 метра до местността "Киците" - последните части на гората, които вече не бяха брястови, а дъбови. В Кайрака реката имаше два извора – единият в северната част на Кайраците - там, където се съединяват двете реки в една, а другият по на юг. И двата водят началото си от самата река, поради разликата в нивелацията. Южният извор беше каптиран през 1973 г. от Предприятие "Водстрой", което строеше бетонните прегради против свлачищата и изведен с етернитови тръби южно от преградната стена. Местността носи името си от някой си турчин, който бил наричан Балабанлията. Табаков съобщава името на този турчин като име на известен шайкаджия и разбойник*. Наред с името на Кара Смаил от Градец**. След като се напуснат Кайраците на 100-на метра, западно до самата река се намира високо място с бяла, пепелява почва. Това е или селищна могила, или следи от стопански постройки, вероятно на намиращия се тъдява някогашен средновековен чифлик.

* Табаков, „Опит за история на град Сливен”, Сливен, 1911
** чието име носи един от високите върхове в Средна гора, западно от вр. Чаталджа

Спас Кънев

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Местности - Курт бахча

Буквално преведено "Курт бахча" означава "Вълча градина". Курт – вълк
Но е възможно да е и курд, което значи червей.
Така че не се знае точно кое да се приеме.
Тази местност се намира североизточно от селото. През нея минават скални издатъци, междинни образувания между "Дермен чанлък" и "Боз тепе". Иначе почвата е плодородна. Имаше засадена овощна градина от средата на 50-те години, но беше изкоренена в средата на 60-те години.
През 1975 г. в тази местност беше намерена оброчна мраморна плочка от кооператорката Мина Кънева Недялкова. По думите на Димитър Динев Георгиев (Ибришима 1882-1975), в Северната част на местността, в подножието на хълма Кара баир, на Кайраците, е имало останки от стари сгради и той е дигал камъни оттам.

Спас Кънев

понеделник, 19 декември 2011 г.

Местности - Боз тепе

Боз тепе е хълмът на 1 км източно от селото. Буквално преведено, "Боз тепе" означава "сива могила, бозава могила". Можем да го преведем "Сивия хълм". Хълмът е подковообразен, с отворената час на юг. За отбелязване е, че този хълм е сух, макар че има голяма площ - над 1200 дка, той не дава началото на никаква река.
Може да се предполага, че в миналото Боз тепе е бил обрасъл със силна дъбова гора. Североизточната му част, почти до билото, беше обрасла с дъбова гора, собственост на църковното настоятелство. Беше изкоренена около 30-те години. При проливни дъждове също не се стичат големи реки от хълма. Има малко пръст, по-дебел пласт бибор и скала. На много места скалата е над повърхността. Целият е обрасъл с драка (тръни). В неговото подножие е копано за вода, но на дълбочина 15-20 м. няма никаква вода. През 1975 г. беше пусната сонда на 18 м. в "Големия алчан" (падина) и пак безрезултатно. Според някои хора, които са вадили камъни на ръка, без взривни материали, на някои места между каменните и биборливите пластове са се отваряли кухини, в които като се пусне камъче, чукало по кухината и заминавало на голяма дълбочина. С това може да се обясни защо Боз тепе е сухо тепе, сух хълм. Водата отива в подобни скални кухини (дамари) и не може да се задържи и да се стича. С това може да се обясни и защо през 1969-70 г., когато правиха регулация на шосейното трасе и отбиха рекичката "Гяур дере" през шосето до втория завой на Боз тепе, цяла есен, зима и пролет, доста обилната вода от рекичката вървя в един трап (кариера, дето се вади ломен камък за строеж) и не можа да го напълни - толкова голяма е филтрационната способност на скалната структура на Боз тепе.
От северната страна през 1958 г. бяха засадени няколко десетки декара борчета и те се развиват отлично.

Спас Кънев